Отзивите от представянето на Стиховете ми бяха много позитивни и окуражаващи. Всички бяха доволни! Имаше и някои издънки (сгрешиха ми името на стихосбирката 3 пъти), но всичко останало беше ОК. Даже не бях толкова притеснена, колкото си мислех. Накрая и взеха микрофона преди завинаги да съм отчаяла публиката с приказки за несъществуващата любов и това беше. Накрая обаче, една поетеса от Пазарджик ми каза, че като чула стихотворението " Ако" и си е помислила, че чува Емили Дикинсън! Адското!!!!!

Welcome to WordPress.com. This is your first post. Edit or delete it and start blogging!